ГОСПОЖИЦА ЮЛИЯ

При сблъсъка със съвременността класическата пиеса на Аугуст Стриндберг се освобождава от многото вече ненужни думи, а в спектакъла на плевенския театър това придобива днешния актуален и жив нерв. В постановката „Госпожица Юлия“ героите искат да живеят и да обичат, стремят се да се измъкнат от света на клишетата и социалните правила. Но всяко излизане извън нормата може да предизвика разрушение. В тази история не може да има приказна хармония и щастлив край. Но ако хората крещят от самота и болка, това не означава ли, че те наистина са живи?

Действието се развива в нощта срещу Еньовден, рождения ден на Г-ца Юлия, дъщерята на Господаря, която остава в компанията на слугите Жан и Кристин. Тази нощ, наречена многозначително от Г-ца Юлия „празник на невинните игри“, се превръща в арена на надмощие, игра без правила, от която няма бягство. Традиционните отношения господар-слуга се преобръщат така както е в сценографското решение на Олег Головко, което пред очите на публиката изненадващо и зрелищно нарушава авторовото изискване действието да е в „графската кухня“.

Шведският автор Аугуст Стриндберг написва пиесата „Г-ца Юлия“ през 1888 г., която се превръща в емблема на натурализма и модерната драма. Тя е обект на стотици интерпретации за театър, кино, опера и телевизия. За първи път е поставена през 1906 г. в Стокхолм. В манифестния си предговор към пиесата Стриндберг описва персонажите си като „модерни, живеещи в епохата на преход…, по-колебливи и разпадащи се от предшествениците си, смесица от старо и ново“. Източник на сюжета е действителна история, която Стриндберг случайно дочул, определяйки я като „подходяща за трагедия, тъй като все още изглежда трагично да видиш някой, облагодетелстван от съдбата, да погине…“

Теодора Лилян завършва Руския държавен институт за театрално изкуство (РГИСИ) в Санкт-Петербург в класа на Григорий Михайлович Козлов, заслужен деятел на театралното изкуство в Русия и художествен ръководител на театър “Мастерская” в Санкт-Петербург. По време на обучението си Теодора Лилян поставя спектакли към Учебния театър и участва в множество театрални лаборатории в Русия. Спектакълът “Русалка” в Народен театър е неин дебют на българска сцена, където работи за първи път в тандем с драматурга Роман Должански.

Роман Должански завършва Театрална академия ГИТИС в Москва през 1993 г., и е един от водещите театрални критици и колумнист на „Комерсант“, публикувал е над 4 000 статии, рецензии, интервюта и есета за руския и международен театър. През 1998 г. съвместно с Марина Давидова основават международния фестивал NET (Нов европейски фестивал) в Москва, където се откриват едни от най-значимите имена за съвременната театрална сцена като Томас Остермайер, Алвис Херманис, Иво ван Хове, Арпад Шилинг, Михаел Талхаймер, Жан Фабре, Оскар Коршуновас, Римини Протокол и др.

От 2007 г. е зам. директор и главен драматург на „Театър на нациите“, една от най-известните театрални платформи. Като драматург работи с Робърт Уилсън, Робърт Лепаж, Томас Остермайер, Алвис Херманис, Тимофей Кулябин и др. Има специално отношение към българския театър и българските режисьори. Драматург е на два спектакъла в Народен театър „Иван Вазов“ – „Нора“ на реж. Тимофей Кулябин и „Русалка“, реж. Теодора Лилян. Роман Должански е драматург и на гостуващото в България представление с Джон Малкович „В самотата на памуковите полета“.

Куратор на театрални проекти в Русия, Германия, Грузия, България, член на журито на Международната награда „Ибсен“ (известна още като „Нобелова награда за театър“), член на международната театрална мрежа “Mitos21”, която обединява най-известните европейски театрални институции като Deutsches Theater Berlin, ITA, Jozef Katona Theatre, Dramaten, Toonelhuis Antwerp, Theater Lliure Barcelona, Odeon Theatre de l’Europe и др. Съветник и сътрудник на едни от най-влиятелни театрални институции в Европа.

Олег Головко завършва Института по живопис, скулптура и архитектура в Санкт Петербург в класа на Едуард Кочергин. Продължава обучението си в Париж. От 2002 до 2004 г. работи като главен сценограф на Алтайския драматичен театър, а между 2004 - 2006 г. е главен сценограф на Новосибирския театър “Красный факел”. Сценограф е на повече от сто постановки, като “Съдебен процес” в Маринския театър, “Мерси” и “Времето на жените” в Болшой драматичен театър “Товстоногов”, “Шинел” в Московския художествен театър, “Танхойзер” в Новосибирската опера и много други. Негови творби са влючени в колекцията на Санктпетербурската театрална библиотека и са изложени в Музея на театъра и музиката. Олег Головков е съратник на режисьора Тимофей Кулябин и работи с него в спектаклите, които поставя в чужбина. Сценограф е на българската „Нора“ в Народен театър, на реж. Тимофей Кулябин.

 +18
Спектакълът НЕ е подходящ за хора с фоточувствителна епилепсия.

Премиера 20 юни 2024 год.