ТАНЦЪТ ДЕЛХИ

от Иван Вирипаев

Превод - Галин Стоев

Режисьор – Любослав Неделчев

Сценография и костюми – Николина Минчева

Композитор – Давид Кокончев

Участват: Екатерина Стоянова, Йоана Кирчева, Камелия Хатиб, Михаил Лудин, Надя Дердерян, Нина Горановски

„Танцът Делхи“ – Смехът на освобождението

Танцът Делхи (2010) е театрален текст от седем части, в които едни и същи хора се срещат на едно и също място – стая за посетители в болница. Това са седем истории за свидетелите на един танц, роден от болката на света. Танц, който не трябва да се гледа, а да се слуша.

Във всяка от тези истории някой губи свой близък, но за собствена изненада не изпитва нищо. След всяко движение, след всяко действие, разбираме: болката не съществува. Тя е отражение, игра на ума, сенки на облаци върху вода. Смъртта не разрушава, защото, както казва Сократ, тя е сън без сънища. Това, което остава, е единствената реалност: любовта – не като чувство, а като същност, като пулс на вселената.

Иван Вирипаев, роден през 1974 г. в Иркутск и понастоящем живеещ в Полша, е един от петимата най-поставяни съвременни драматурзи в Европа. Създател на Teatr.doc, той е сред водещите фигури на новата експериментална вълна в руската драматургия. За него театърът няма нужда от фалшив патос, а от честен разговор.

„Вървим към нов тип комуникация“ – казва Вирипаев. „Бих я нарекъл комуникация между енергии и съзнания. Зрителят идва в театъра, защото има нужда от диалог, от жива обратна връзка…“

И когато разберем това, когато спрем да се страхуваме, да очакваме, да се вкопчваме, тогава можем да се смеем – защото сме свободни.

Снимки от репетиции - Тихомир Христов