ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР


19:00 ч
Голям салон
12+
„„О, ти, която и да си”


Лиричен колаж за любовта по стихове, писма и спомени на Иван Вазов
от Мирела Иванова
Постановъчен екип:
Режисьор - Бойка Велкова
Сценография и костюми - Нина Пашова
Музика - Теодосий Спасов
Хореография - Мила Искренова
С участието на:
НЕНЧО КОСТОВ,
РАДИНА БОРШОШ,
БИЛЯНА ПЕТРИНСКА,
ПАРАСКЕВА ДЖУКЕЛОВА,
ЕВА ТЕПАВИЧАРОВА
Гостува: НАРОДЕН ТЕАТЪР „ИВАН ВАЗОВ“

Вазов: обичан и обичащ
Първоначално актрисата Параскева Джукелова даде идеята да се направи рецитал по
любовните стихове на Вазов, а след това замисълът се разрастна и работата по лиричния
разказ за любовта потръгна с невероятна всеотдайност и встрастеност. Интимните стихове
на Вазов са най-уязвимата му страна – на първо място от художествена гледна точка.
Вазов започва да пише на 19 годишна възраст, вдъхновен от любовта си към Катерина,
още няма изграден лирически почерк, няма образци, ако щете, няма и литературен език,
и стиховете му са само чувствена стихия. Повечето от тях изгарят при опожаряването на
Сопот, а някои оцелели, а също и написаните по-сетне в Русе, влизат в „Майска китка“.
Много по-късно, чак през 1919 в личната му антология „Люлека ми замириса“ срещаме
изградени, добре структурирани и овладяни интимни стихотворения – но и най-
успешните сред тях не достигат по сила и мощ истинските му шедьоври. Интимните
стихове на Вазов са най-уязвимата му страна и защото по особен начин сме му отказали
тази принадлежимост към чувствената, лична същност на живота, а и той самият е бил
повече от сдържан, лаконичен и дискретен по въпроса, тук-там отронва някоя и друга
болезнена дума пред проф. Шишманов или в писмо. За личното битие на писателя
циркулират само догадки, нездрав интерес към смъртта му и почти никакво разбиране за
епохата, мисията, патриархалното възпитание и ценностната последователност, които
предопределят огромната му, макар и трепетна от увлечения, влюбвания и вдъхновение
САМОТА. Сам и поделен с всички, с народа си.
„О, ти, която и да си...“ е лиричен колаж, който с много театрално въображение и
почтителност се опитва да отговори на въпросите: Кои са обичаните, тайнствени жени,
вдъхновявали поета? Кои са жените зад неговата величествена осанка? Какво е
присъствието на Съба Вазова, майката, бдяща до края на живота си като орлица не само
над своя първороден син Иван, но и над всичките си девет деца? Все пак се знае колко
обичан и обичащ е поета – от първата любов с Катерина до залезната – към Евгения
Марс, на която посвещава негласно антологията си „Люлека ми замириса“ през 1919
година. Несподелимата любов с покръстената туркиня Пеша в Берковица, на която Вазов
дава поетичното име Зихра, като в едноименната, посветена й поема, и разтърсващата,

съдбовна среща и двегодишно преживяно щастие с Пелагия в Пловдив са сред знаковите
събития в лиричния разказ за поета, одухотворен от много негови стихотворения, откъси
от писма и спомени...
Мирела Иванова
Драматург на постановката - Мирела Иванова
Асистент-режисьор - Боряна Митева
Художник на плаката и програмата - Янина Петрова
Представлението не е подходящо за лица под 12 г.

КОНТАКТ


Информация за връзка

ул. Васил Левски, 155
5800 Плевен, България

info@theatre-pleven.bg

+359 64 848 053

ИЗПРАТЕТЕ НИ СЪОБЩЕНИЕ