ДОМЪТ НА БЕРНАРДА АЛБА

Бернарда Алба е сурова жена, която сякаш никога не е имала младост. Последната драматична рожба на испанския златен драматург Гарсия Лорка е въплъщението на злия демон, който царува над испанската селска жена от онова време (1939 г).
Бернарда е продукт на демоничния патриархален ред, произвел поредната скована, морална отвъд границите на естественото жена, чиято чистота и висота на нравите я е превърнала в апатичен, безчуветвен изверг.
„Домът на Бернарда Алба“ е пиеса, класифицирана, като една от двайсетте най-добри пиеси в света.
Действието и е едномерно ограничено в пространството (то се развива изключително и само в дома на Бернарда Алба) и тази затворническа алюзия се подсилва от редица символи – траура и черния креп, наложен от Бернарда на петте й дъщери, противоестествения й култ към непорочността и девствеността (момичетата й са на възраст между 20 и 39 години и нито една от тях не е омъжена), както и от зловещата доминация на Понсия (икономката, действителната господарстваща в къщата). Самата Бернарда е имала два брака, но нейната полигамия се споменава сякаш просто случайно, колкото още повече да подчертае гротесковата отвратителност на случващото се зад стените на дома й.
В пиесата не се появава нито един мъж, но присъствието на мъжете в живота на жените по принцип е ясно осезаемо. Духовете на двамата съпрузи на Бернарда (представени чрез наследствата, които оставят след смъртта си) витаят и тежат в атмосферата, а причината за раздора във фамилията – красивият младеж Пепе ел Романо – се проявява чрез мислите и влюбванията в него на момичетата, на Бернарда. Той участва в пиесата единствено чрез своите нощни посещения под прозорците им, но винаги погледнат от стаите навън.
Когато ти се иска да крещиш, а не бива - лесно ще полудееш!

Ф. Г. Лорка